Потопеното наследство - историята на изселени заради градежа на язовири села
В Троян ще бъде открита изложбата " Потопеното завещание ".
Тя демонстрира изследвания на екип от Българска академия на науките на обществените, културните, ландшафтните и икономическите трансформации, провокирани от строителството на язовири в България, освен това на язовири, от чиито чаши и вододайни зони са били изселвани села и махали.
Идеята на плана " Потопеното завещание " е да наблюдава какво се е случило с над 75 селища, изселени при строителството на язовири, тъй като са попадали в язовирните чаши или вододайните зони, казва пред БНР един от създателите на изложбата и част от екипа, направил проучванията - доцент доктор Петър Петров от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките.
доцент доктор Петър Петров Снимка: Българска телеграфна агенция
Изложбата проследява живота в селата преди да пристигна язовирът – през разкази и архивни фотоси, разказва новите места за живот на изселените хора, онагледява процеса на смяна по места при построяването на язовирите.
Работна ръка е имало, само че не е имало задоволително техника. Работата е напредвала постепенно. Проектът за рационализация е бил доста огромен, отбелязва доцент Петров.
Строежът на един язовир е продължавал към 5 години. Обектите са били пускани поетапно.
Каскадата в Родопите – язовирите " Кърджали ", " Студен бунар " и " Ивайловград ", е един от най-мащабните планове. Строителството на този мегапроект е било значимо, защото България взема решение да развива промишленост, за която е нужна електрическа енергия. Другата цел при построяването на мрежата от язовири у нас е била да има задоволително вода питейна вода и вода за земеделието, изяснява доцент Петър Петров.
bnr.bg
Тя демонстрира изследвания на екип от Българска академия на науките на обществените, културните, ландшафтните и икономическите трансформации, провокирани от строителството на язовири в България, освен това на язовири, от чиито чаши и вододайни зони са били изселвани села и махали.
Идеята на плана " Потопеното завещание " е да наблюдава какво се е случило с над 75 селища, изселени при строителството на язовири, тъй като са попадали в язовирните чаши или вододайните зони, казва пред БНР един от създателите на изложбата и част от екипа, направил проучванията - доцент доктор Петър Петров от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българска академия на науките.
доцент доктор Петър Петров Снимка: Българска телеграфна агенция Изложбата проследява живота в селата преди да пристигна язовирът – през разкази и архивни фотоси, разказва новите места за живот на изселените хора, онагледява процеса на смяна по места при построяването на язовирите.
Работна ръка е имало, само че не е имало задоволително техника. Работата е напредвала постепенно. Проектът за рационализация е бил доста огромен, отбелязва доцент Петров.
Строежът на един язовир е продължавал към 5 години. Обектите са били пускани поетапно.
Каскадата в Родопите – язовирите " Кърджали ", " Студен бунар " и " Ивайловград ", е един от най-мащабните планове. Строителството на този мегапроект е било значимо, защото България взема решение да развива промишленост, за която е нужна електрическа енергия. Другата цел при построяването на мрежата от язовири у нас е била да има задоволително вода питейна вода и вода за земеделието, изяснява доцент Петър Петров.
bnr.bg
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ